Търсене в този блог

събота, 28 януари 2012 г.

За концерта на Tarja Turunen снощи в "Арена Армеец - София"



Въпреки снежните препятствия, които отложиха концерта с един ден, шоуто на Tarja Turunen, организирано от Loud Concerts, се състоя в зала "Арена Армеец София", както беше планирано.
За съжаление, от самото начало планът беше влизането да става само от един вход, което е странно при наличието на толкова много други. Но това нямаше да направи тaкова впечатление, ако вратите на залата бяха отворени в обявения час, а не чак в 20:10, когато настроението на вече поизмръзналите хора беше започнало сериозно да спада.

Цялата "Арена" миришеше на прясно приготвени пуканки и търкалящите се картонени кутии напомняха на киносалон. Хората се събираха постепенно пред сцената с надеждата, че любимката им ще излезе по-рано от обявеното за предишната дата време (21:45), поради липсата на подгряващи групи.

Такава всъщност имаше, но голяма част от хората пропуснаха повече от половината им изпълнения, редейки се на огромната опашка пред единственото място за напитки. Scala Mercalli (Италия) доста се раздадоха в опита си да ни подгреят, но по-скоро не успяха. Дали заради вече намусената публика, или просто защото изглеждаха доста плахи и несигурни на сцената, не знам, но подвикванията "Хайде стига толкова" и "Таря, Таря" се чуваха повече от ръкоплясканията и подсвиркванията.

В 21:50 дългоочакваната кралица на рока се качи на сцената с Anteroom of Death, която беше изпълнена зад полупрозрачна завеса с лика на Tarja Turunen, а самата тя носеше нещо като маска на придворен шут. Хубавият звук, който се разля от колоните и появата на финландката, изписа усмивки по лицата на публиката и като че ли настроението отново тръгна в правилната посока.

Веднага след това, звездата на вечерта се извини, че се е наложило концертът да бъде отложен, сподели, че ни обича и че, безкрайно се радва, че все пак сме отишли, дори на следващия ден. Това изказване съвсем предразположи тълпата и с всяка изминала песен градусът се покачваше. My Winter Storm, разбира се, беше посрещната много бурно и изпята почти на един дъх.

Солото на барабаниста Майк Терана окончателно изтри всякакви негативни емоции у хората. За пореден път той доказа, че освен брилянтен музикант, е и изключително забавен, изсвирвайки неговата версия на Кан-Кан (известна на тези посетили предишния концерт в Пловдив).

Репликата на вечерта "Ръцете горе" се появи по средата на Little lies и ни накара да избухнем в смях, а и да се досетим за друг концерт и изпълнител, който я използва за първи път (Till Lindemann). Последва Bless the child, която изчерпа репертоара от песни на Nightwish за вечерта, но за това пък изпълни сърцата на много от присъстващите.

Акустичният сет, както го нарече самата Tarja Turunen, е задължителна част от нейните концерти и определено създава малко по-различно настроение. С изпълнението на Montanas de Silencio/ Sing for me/ I feel Immortal онази любов, така присъща за гостуванията на финландката, изпълни залата и бавно поклащащата се публика се наслади на тази така магична част от вечерта.

Песента "Never Enough"   ( http://www.youtube.com/watch?v=nsMgdbTbZME ) от бъдещия албум на Tarja Turunen обра доста овации и сложи неофициалния край на събитието, а звездата ни успокои, че ще пее за нас още следващата година и няма причина да сме тъжни.

Разбира се, след подобаваща доза викове, подсвирквания и ръкопляскания започна бисът, който беше и върховата точка на концерта. Най-сетне тълпата се развихри както си може и изпя и изтанцува последните три песни от сърце.

Петото гостуване на финландската рок кралица не бе така чувствено както предишните, но отново беше заредено с много позитивна енергия и показа, че има защо тя да се върне тук и за шести път.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Споделете и вашето мнение - то е важно за нас!

Последователи