Търсене в този блог

събота, 19 ноември 2011 г.

Disturbed се разпадат за неопределен период от време

Мултиплатинената американска хард рок банда Disturbed обяви, че преустановява всякаква активност за неопределен период от време. Като причина за това решение фронтменът на бандата, Дейвид Дрейман (David Draiman), посочва "вътрешни противоречия", които не могат да бъдат преодолени по друг начин.
Той не изключва възможността групата, която има пет студийни албумa, четири от които дебютираха под No.1 в САЩ, никога повече да не се събере и настоящото турне на Disturbed в подкрепа на петия им запис, Asylum, да остане последното в кариерата им. В края на миналата година Дрейман бе диагностициран със "сериозно увредено състояние на гърлото", което доведе до анулирането на американския етап от турнето на групата.
Скоро след това обаче музикантите обявиха, че ще вземат участие в Music as a Weapon V като ко-хедлайнери на Korn. През януари т. г. групата потвърди, че ще участва в стартиралия на 9 юли Mayhem Festival, заедно с Godsmack и Megadeth. Фестивалът ще приключи на 14 август, след което, в края на същия месец, Disturbed ще реализират мини турне в Южна Америка.
През март т. г. групата достигна до полуфиналите на турнира MTV Musical March Madness, отпадайки от победителите в надпреварата – Green Day. С над 13 млн. продадени копия от албумите си в световен мащаб, Disturbed са сочени за една от най-успешните в комерсиално отношение групи на метъл сцената през последните години

Megadeth - TH1RT3EN

Тринадесетият студиен албум на американската хеви метъл банда Megadeth с над 30 млн. продадени копия от записите си включва 13 парчета, продуцирани от Johnny K и Дейв Мъстейн. Това е първият албум на групата след издадения през 2001 г. The World Needs a Hero, записан с участието на бас китариста и съосновател Дейв Елефсон, и наследник на издадения през 2009 г. Endgame, чийто втори официален сингъл, Head Crusher, донесе деветата номинация за Grammy на Megadeth.

В интервю, взето непосредствено след края на звукозаписните сесии през юни 2011 година, Дейв Мъстейн определи музиката от TH1RT3EN като: "100% различна от всичко, което сме правили досега, заради напълно променения китарен саунд и супер модерното звучене на аранжиментите", сравнявайки парчетата от албума с "класиката на Black Sabbath и нещо от стила на Queens of the Stone Age".

Като пилотен сингъл от проекта с общо времетраене 57 мин. на 13 септември излезе парчето Public Enemy No. 1, изпълнено на живо по време на пърформанса на Megadeth в Jimmy Kimmel Live! навръх Хелоуин.

Седмица по-късно се появи и Never Dead, а на 17 октомври се състоя премиерата на Whose Life (Is It Anyways?), спряган от Дейв Мъстейн за пилотен сингъл вместо Public Enemy No. 1.

Траклист:

1. Sudden Death
2. Public Enemy No. 1
3. Whose Life (Is It Anyways?)
4. We The People
5. Guns, Drugs & Money
6. Never Dead
7. New World Order
8. Fast Lane
9. Black Swan
10. Wrecker
11. Millennium Of The Blind
12. Deadly Nightshade
13. 13


ИНТЕРВЮ: O.H.: Метъл сцената в България сякаш тепърва започва да се учи Интервюта Музика Начало O.H.: Метъл сцената в България сякаш тепърва започва да се учи от Стефан Стефанов | 30.09.2011 | 15:13 O.H.: Метъл сцената в България сякаш тепърва започва да се учи O.H. извоюваха безапелационна победа на турнира 4 Шапки в Pork Pie и спечелиха запис на албум, който ще бъде мастериран в Ню Йорк. Бандата го направи не само със здрав звук и себераздаване, но и с качествено шоу, отлично сценично поведeние, сценични костюми, обмислено интро преди смазващото излизане на сцената, което направи впечатление на аудиторията и им донесе успех срещу сериозната конкуренция. Отпразнували победата и обмислили следващите си ходове, Жоро (вокали), Бъсти (китара) и Кики (китара) споделиха пред Avtora.com вижданията си за победата в турнира, респекта между хората и развитието на сцената в България. Стефан Стефанов: Спечелихте конкурса 4 Шапки, какво ви даде предимство? Кики: Това, което винаги ни е помагало, е фактът, че свирим доста често и от доста време. Другото е, че решихме да представим нашите песни по един малко по-различен начин със сценично поведение, сценично облекло, фойерверки - неща, с които тепърва започваме да експериментираме и на които досега не сме обръщали внимание, но са доста печеливши, така да се каже. Бъсти: По-скоро имахме и по-сериозно отношение към публиката. Искахме да покажем уважение и респект към нея, затова се изискваше малко по-сериозна подготовка и усилия, но понякога не е и толкова трудно това да се направи. Просто много пъти не се сещаме за тези малки подробности. .: Вие действително заложихте на визия и сценично поведение, което не е характерно за българските банди. Вас какво ви провокира да го направите? Жоро: В този конкурс бяхме най-тежката банда и малко трудно беше да се изплува напред, защото повечето от другите групи бяха пънк и ска, по-лекички и забавни музики, на което младежите се кефят... Бъсти: И ние включително... Жоро: Точно така. Замислихме се, поговорихме и решихме да вкараме малко повече визия в цялата работа, защото на live само с едно "Наздраве, как сте?" не се получава. Понякога се получава, обаче ако трябва по някакъв начин да изпъкнеш, не става. Затова поговорихме и се стигна до такъв тип организация на live-а от наша страна. .: Как отпразнувахте победата? Бъсти: Моята приятелка тогава имаше рожден ден и се донапихме в един бар, който предстои да се открие. Няма да го споменавам още кой е, само ще кажа, че е готино място, което ще предостави добра сцена за метъл бандите. .: Вие свирите от доста време, какво е необходимо, за да се задържиш на сцената в България? Жоро: Единствено желание, нищо повече. И да попаднеш на хора, с които да се сработите. Кики: Значи грешки правят всички, въпросът е да се оправят навреме. Не трябва да се обръща внимание на разни дребни неща, които винаги ги има вътре в групата. Просто всички си стискат приятелски ръцете и продължават напред. Хората трябва да се държат като група, да няма превес на единия над останалите. .: Първият ви албум се казва Justice, което насочва към социална тематика. Какви теми ви вълнуват като цяло? Жоро: Социални теми... аз пиша текстовете и тази тематика най-много ме вълнува. Кики: То не е тематика само на Жоро, а и на групата като цяло, защото всички сме на едно ниво. Хората са хора - няма един над другия. Никой не трябва да бъде мачкан, трябва всички да си подаваме ръка и така може би ще живеем доста по-добре. .: В този смисъл, каква е социалната обстановка в България в момента? Жоро: Зле, даже много зле... Всъщност обстановката в България е асоциална, а не социална. Бъсти: Социална е само за ромите... Жоро: По-добре тази тема да я оставиме защото... Кики: ... Защото засяга политическите възгледи на много хора и не искаме да засегнем някакви интереси, не е това целта. Целта е да правим каквото правим както трябва, за да живеем всички по-добре! Примерно да няма насилие по улиците и такива неща. Всички да са равни един пред друг, да знаеш, че можеш да разчиташ на човека отсреща, а не да те гледа с презрение. И да не се получават такива неща - да се гледаме един друг със съмнение. Ти можеш да ме гледаш с добро око, а човека отсреща си вика: "Абе, тоя ще ме прецака пак!", защото са го прецакали 20 човека преди теб, пък ти искаш да му помогнеш. Ако преодолеем това, ще е голяма крачка за нас към едно по-добро бъдеще, не само за нас, но и за нашите деца, защото вече сме на тази възраст, на която трябва да мислим за тези неща. .: Имате ли идея за име на албума, който предстои да издадете? Жоро: Не. Повече от половината парчета са готови като аранжименти и текстове, но имаме още малко работа, за да направим необходимия набор от песни за един албум. Засега не сме завършили цялата картина. .: Кое е най-хубавото нещо, което ви се е случвало? Кики: Това, че още съществуваме и сме се събрали с точните хора. Жоро: Странното е, че ние досега не сме се явявали на някакви подобни конкурси, не сме подгрявали и големи банди. .: А защо така се получава, вас ви има от доста време? Бъсти: Ами, както ти използва израза – "задържане на сцената"... Задържането на сцената дълго време за много години... Ами то реално погледнато сцената, и то метъл сцената в България, е доста дълга тема, защото има всякакви теории. Има негативно отношение, особено сега в ерата на постоянно идващите западни банди. Те идват да свирят тук, а хората загубиха доста интерес. Спомняш си, места като О'Шипка бяха единствената ни "храна". Там беше мястото, където можеш да видиш български ъндърграунд банди. Самата сцена сякаш тепърва започва да се учи, аз съм много впечатлен от групата Odd Crew - те са завършена банда, Urban Grey също... Идеята е, че има някакво пропукване и отваряне на тази сцена, дълги години не имало такава. А самото задържане на сцената не е нито много лесно, нито много трудно. От една страна, е лесно, защото няма такава сцена, няма филтър, да си мислиш дали си вътре в играта или си отвън, дали си аматьор или професионалист – все едно е. Всеки от нас работи нещо друго, всички сме ангажирани, за да си изкарваме прехраната, така да се каже, ние сме едни обикновени труженици, но така е с всички. Това обаче ни дава допълнителен стимул - за нас е жизненоважно да се занимаваме с музика. .: Какво следва оттук-нататък, след като запишете албума предвиждате ли турне? Кики: По въпроса с албума - засега мислим да намалим участията до излизането му, ще ги сведем до минимум, за да можем да му обърнем по-сериозно внимание и примерно след Нова година, може би февруари или март, да е готов евентуално и напролет да му направим представяне отново в Pork Pie. Искаме да е там, защото искаме да благодарим за 4 Шапки. Надяваме се и догодина да го има, това е добър шанс за една група. Съветът ни към всички групи е да не се отказват и да имат интерес към такива събития, защото е една наистина сериозно протегната ръка към тях. Бъсти: За нас парите не са кой знае колко важни, защото албуми се правят. Като приятели си помагаме, намираме начини и пр., но ние се стараем в тази мизерия в България да правим нещата да звучат адекватно, европейски и качествено. Аз не съм участвал в предишния албум на O.H., но мисля, че той звучи съвсем адекватно и сега се надяваме с втория да докараме нещата на по-високо ниво. Кики: Искаме да благодарим и на другите групи, защото ние свирихме и пред тяхната публика, така да се каже. За нас, още в началото беше най-важно да се представим добре пред различна аудитория. Хора, които наистина не слушат тежка музика, ни възприеха добре, което е показно за нас, че се представяме добре. Жоро: Между другото тогава имаше доста хора, които казаха: "Ние мислихме да гласуваме за еди-кой си, обаче след като излязохте вие, решихме да гласуваме за вас!". Бъсти: По-голямата награда е това, че хората ни възприеха, а не това, че спечелихме. Ние така или иначе щяхме да запишем албума. Аз се занимавам със звукозапис, имам условия да работя върху това. Но наградата беше, че ни харесаха хора, които не са типичните ни фенове и въпреки това гласуваха за нас. Това беше най-якото! Искаме да изкажем благодарности на нашия приятел Стефан Шиваров. Много сме му задължени, той дойде един-два пъти и ни обърна внимание, освен свиренето на китарки, има и други неща. Кики: Той беше голямата крачка в нашето развитие. Жоро: Даде ни няколко съвета, ние го послушахме и групата като визия претърпя много промени. .: Какво трябва да знаят феновете преди втория албум? Жоро: Хубаво е преди това да са чували първия, а ние можем да им обещаем, че живот и здраве вторият ще зувчи по-добре.. Ще е много по-изпипан музикално. Кики: Ще се постараем да направим един качествен албум. Мисля, че има условия да се случват подобни неща в България и ще се опитаме да го постигнем по всевъзможни начини. Ще се консултираме с всякакви хора, наши приятели и неприятели, ще помоля всички наши фенове и всички, които имат негативно и позитивно отношение, да постват във Facebook. Негативното и позитивното в една група може да се развива във всички крайности, защото няма анти-реклама. Въпросът е, че дори като се напише нещо лошо за наши песни, това може да ни помогне да станем по-добри. За мен е ОК всички да постват и да пишат всякакви неща. Живеем в свободна държава, нормално е всеки да има право на глас.
Третият best-of проект в дискографията на Pink Floyd е компилация с 16 песни на легендарната британска сайкъделик рок група, обхващаща цялата им кариера. Съдържанието на албума, издаван като част от кампанията Why Pink Floyd...?, е подбрано лично от живите членове на Pink Floyd - Дейвид Гилмор, Роджър Уотърс и Ник Мейсън. Графичният дизайн на изданието е дело на Storm Thorgerson – създателят на емблематичната обложка на The Dark Side of the Moon, работил също с Led Zeppelin, Black Sabbath, Dream Theater, The Mars Volta, Muse, The Cranberries, Biffy Clyro и др. Why Pink Floyd...? стартира на 26 септември с рилийза на The Dark Side of the Moon в няколко различни издания. Появата на A Foot in the Door е част от втората фаза на кампанията, започнала на 7 ноември с рилийза на колекционерските издания на Wish You Were Here. Третата последна фаза ще стартира на 27 февруари с появата на три различни издания на The Wall.
Траклист: 1. Hey You 2. See Emily Play 3. The Happiest Days Of Our Lives 4. Another Brick In The Wall, Part 2 5. Have A Cigar 6. Wish You Were Here 7. Time 8. The Great Gig In The Sky 9. Money 10. Comfortably Numb 11. High Hopes 12. Learning To Fly 13. The Fletcher Memorial Home 14. Shine On You Crazy Diamond 15. Brain Damage 16. Eclipse

Последователи